Sir 22

1Л енивият прилича на нечист камък: всякой ще освирка безславието му.

2 Ленивият прилича на волски тор: всякой, който го подигне, ще отърси ръка.

3 ^a Раждането на невъзпитан син е срам за бащата, а дъщеря невъзпитана се ражда за унижение.

4 Разумна дъщеря ще си придобие мъж, а безсрамната е тъга за оня, който я е родил.

5 Безочливата позори баща и мъж, и от двамата ще бъде презирана.

6 ^b Не навреме приказка е също, каквото музика във време на печал; а наказание и учене на мъдрост е прилично за всяко време.

7 Да поучаваш глупав е също, каквото да слепяш чирепчета, или да събуждаш заспал от дълбок сън.

8 Да разказваш нещо на глупав е също, каквото да разказваш на задрямал, който на свършека пита: какво?

9 ^c Плачи над умрял, защото светлината е изчезнала за него; плачи и над глупав, защото разумът е изчезнал за него.

10 ^d По-малко плачи над умрял, защото той се е успокоил, а лошият живот на глупав е по-лошо от смърт.

11 ^e Плачи за умрял седем дена, а за глупав и нечестив – през всички дни на живота му.

12 С безразсъден много не говори, и при неразумен не ходи;

13 пази се от него, за да нямаш неприятности и да се не оцапаш от спречкване с него;

14 отклони се от него, – и ще намериш покой и не ще бъдеш огорчен от безумието му.

15 ^f Що е по-тежко от олово? и какво е името му, ако не глупец?

16 ^g По-леко е да понесеш пясък и сол и груда желязо, нежели безсмислен човек.

17 Както яко свързаните дървета на къщата не ѝ дават да рухне при сътресение, тъй и утвърденото върху обмислен съвет сърце не ще се разклати във време на страх.

18 ^h Утвърденото на разумно размишление сърце е като ваяно украшение върху издялана стена.

19 Подпорка, поставена нависоко, не ще устои против вятъра:

20 ⁱ тъй боязливо сърце, при глупаво размишление, не ще устои против страх.

21 Който нанася удар на окото, предизвиква сълзи, а който нанася удар на сърцето, възбужда болезнено чувство.

22 Който хвърля камък на птици, ще ги разпъди; а който хули приятел, ще скъса приятелство.

23 Ако си извадил меч срещу приятел, не се отчайвай, защото е възможно да се възвърне приятелството.

24 ^j Ако си отворил уста против приятел, не бой се, защото е възможно помирение.

25 Само хула, гордост, издаване тайни и коварно злодейство могат да отпъдят всеки приятел.

26 Придобивай доверие у ближния, докле е сиромах, за да се радваш заедно с него, кога бъде богат;

27 оставай с него във време на скръб, за да имаш участие в наследието му.

28 Преди пламък в печката се явява пара и дим; тъй и преди кръвопролитие – свада.

29 Да браня приятел не ще се посрамя и от лицето му не ще се скрия;

30 ако пък ми се случи чрез него зло, то всеки, който чуе, ще се предпазва от него.

31 ^k Кой ще ми даде стража за устата ми и печат на благоразумие върху устните ми, за да не падна чрез тях, и да ме не погуби езикът ми!